Едва ли има друга дума, която да плаши и едновременно с това да примамва повече от думата „хипноза”. За едни тя е средство за манипулация, за други – метод на лечение, за трети – начин да се спрат цигарите. В обществото в България като цяло са налични различни заблуди по отношение на този метод, познат и прилаган по света от дълбока древност. 

                                                                                        автор: Георги Димитров

Хипнотични прийоми са били в основата на ритуалите на много светци и шамани. Древните йоги, съсредоточавайки се в „Морето на енергията“ и припявайки монотонни строфи, застивали неподвижни и можели за дълго време да загубят чувствителност към болката. По-късно, след XV век, различни учени са се занимавали с хипнозата, понасяйки недоверието и присмеха на официалната научна общност. Религията също воювала срещу този метод, тъй като се опитвала да внуши, че лечението на хората трябва да настъпи отвън, с Божията намеса, и човек по никакъв начин не би следвало да търси спасението вътре в себе си. Все пак подлагащите се на хипноза изпитвали необичайни усещания. И тъй като това често било съпровождано с избавяне от страданията им, медицината и науката продължавали да се интересуват. Разбира се, не липсвали и различни странстващи актьори и циркаджии, които, възползвайки се от удивлението и незнанието на хората, създавали едностранчива, често страховита представа за този иначе хуманен лечебен метод. Като гвоздей на своите представления те карали хората да се държат като деца, да се мятат и викат, да изпълняват безсмислени заповеди като роботи и т.н. И понеже подобно приложение на хипнозата било зрелищно и запомнящо се, по-късно то успешно заляга в сюжета на книги и филми. Тук трябва да уточним обаче, че този вид хипноза се нарича сценична. Тя е много различна по своето приложение от клиничната хипноза. Сценичната хипноза е авторитарна. При нея имаме директни, заповедни внушения и подходът е изцяло доминантен. Именно тук се вписва остарелият образ на хипнотизатора – с немигащ, пронизващ поглед и нетърпяща възражение интонация. Клиничната (медицинска) хипноза, както показва и наименованието й, има за цел да подпомогне някакъв оздравителен процес. Нейният научен възход е след Първата и особено след Втората световна война, за облекчаване на бойните неврози сред ветераните. Обучавани в нейното приложение били и лекарите на фронта, които успешно я прилагали при честата липса на упойка. Именно тогава хипнозата започва да се разглежда по-сериозно като обезболяващо средство при различни операции. След известни дискусии, тя бива официално утвърдена през 1955 г. като самостоятелна учебна дисциплина в университетските програми на Англия. Американската медицинска асоциация решава да последва примера им и през 1958 г. тогавашният Съвет за душевно здраве също я включва в учебните планове на медицинските училища за допълнителна квалификация. Именно тогава бива създадена Американската асоциация по хипноза с председател Милтън Ериксон. Емблематична фигура, не само в хипнозата, а и в редица други терапевтични подходи (НЛП - невролингвистично програмиране, Краткосрочна терапия и др.), той прокарва съвременното, ериксонианско направление. Всеки човек може да се справи със своите затруднения по-леко и бързо, ако се обърне към своето безсъзнателно. Именно там, вярва Ериксон, се намират неизчерпаемите ресурси на личността. Безсъзнателното е безкрайно мъдро, то помни всичко и винаги дава най-правилните отговори. Необходимо е само човек да се обръща към него и да умее да разчита сигналите. Именно тук е задачата на терапевта – да насочи другия към осъзнаване на възможностите, стоящи пред него, които по една или друга причина са били пренебрегнати. Ериксон също така твърди, че хипнозата не е извънредно, а съвсем естествено състояние за всеки човек. В ежедневието, през около 60–90 мин. настъпва така познатото усещане на отнасяне, отплуване нанякъде. Това е стадият на лека хипноза (сомнолентност). Именно това състояние се изпитва при първите сеанси и по-скоро прилича на дрямка. Човек все едно го мързи, но по свое собствено желание би могъл да прояви някаква активност. Ако го задълбочим, стигаме до стадия на средна хипноза (хипотаксия), през който обикновено липсва желание за каквото и да е действие. Усещането също е приятно, но след събуждане е възможно споменът за това да бъде непълен. Най-дълбоката фаза е по време на т.нар. сомнамбулен стадий. Тук са възможни тежки операции с помощта на хипноанестезия. Човек е с напълно отпусната мускулатура. Думите на терапевта се възприемат буквално, без никаква критичност. Именно затова от изключителна важност са интонацията и използваните думи не само в терапевтичния процес, а дори и в най-обикновените наглед житейски ситуации.

Ериксонианският хипнотерапевт най-често подхожда с релаксиращи методи, приказки или терапевтични метафори. Тук няма натиск, сила и доминиране. Двете страни се намират на равнопоставени позиции. Този вид хипноза се ползва днес в съдилищата на някои държави за уточняване на свидетелските показания, в спорта – за повишане на постиженията, в болниците, в терапевтичните кабинети. Българският учен д-р Георги Лозанов през 60-те години на миналия век прави редица научни опити, изучавайки възможностите на човешкия ум. Така се ражда и науката Сугестопедия – изучаване на чужд език в състояние на сомнолентност. Не бива да бъркаме хипнозата с внушението, макар тя най-често да е резултат от внушен сън. Хипнозата е състояние, присъщо на хората и на животните. Прилича на физиологичен сън, но има някои съществени разлики. Тя започва в избран момент и завършва пак в такъв момент.

Хипнотизираният е чувствителен най-вече към гласа на хипнотизиралия го. Останалите околни звуци намаляват, понякога може и да изчезнат. Мозъчните вълни са като на буден човек или като на човек, намиращ се в бързата (REM) фаза, което се установява с ЕЕГ. При внушението нещата са различни. То е процес, при който се предава определено чувство, идея, нагласа. Намира широко приложение в медиите, в политиката, в рекламите и изобщо не е задължително някой да е в хипноза. Действително, може да имаме внушения по време на хипноза, но може и да отсъстват. Възможно е хипноза да настъпи и без внушение, както е при животните. Обаче подсъзнанието по-лесно възприема отправените му терапевтични послания. Което се използва в някои случаи – например при лечение на фобии. 

Списъкът от приложения на клиничната хипноза е дълъг. При тревожни разстройства и наднормено тегло, при зависимости – алкохолна, хазартна и др., при психотравми, безсъние. С хипноза могат да бъдат повлиявани различни физиологични процеси, кожни проблеми, имунна система, следоперативни състояния, обезболяване и др. Има проведено изследване преди няколко години от психоложката Мария Бали, показващо облекчаване на симптоматиката при раково болни. 

Не са рядкост, а понякога и целенасочено се предизвикват хипнозни сънища. С тяхна помощ се изследва възникването и динамиката на различни състояния и нагласи. Например при случаи на дълго преболедуване, когато човек е забравил какво е да си здрав. Тогава в хипноза мога да докосна рамото му с думите: „След малко, когато усетиш докосването, ще започнеш да сънуваш. Ще се виждаш отново здрав, в отлично физическо и емоционално състояние... както някога. Забелязваш учудването и радостта от промяната в лицата на хората около теб.“ Възможно е човек да се сънува на друга възраст или в друго време назад – т.нар. регресия. Единият вид е възрастовата (age regression). При нея, връщайки се назад, пациентът си припомня в детайли различни случки, хора и моменти. Поведението и почеркът му придобиват вид, съответстващ на въпросната възраст. Жена в реална възраст 32 г., в хипноза (3-ти сеанс) написа името си при регресия на 6-годишна възраст. Дълги години са се водили спорове дали регресията не е влизане в роля от страна на хипнотизирания. Т.е. че той се опитва да отговори на очакванията на терапевта, че в момента е на по-малка възраст. Обаче д-р Георги Лозанов извършва серия регресии на неколкодневна (непосредствено след раждането) възраст. При това той отчита асинхронно движение на очните ябълки в хипнотизираните, което е присъщо за новородените и е трудно да се „имитира“ от възрастен човек. Следва да спомена и за регресията в минал живот (postlife regression).  

Съвременната наука нито приема, нито отхвърля миналите животи. Любопитна подробност е, че са съществували библейски текстове, в които недвусмислено са споменавани прераждания (учението на християнския теолог и философ Ориген). Само че те са цензурирани на Първия Вселенски събор през 325 г., проведен в град Никея. Френският лекар - доктор Кристиан Тал Шалер съобщава, че по-късно – през 553 г. на Петия Вселенски събор в град Константинопол, по времето на Юстиниан, реинкарнацията е обявена за ерес. Днес, освен чисто шарлатанското й приложение от някои „специалисти“, тя има доказано приложение в клиничната терапевтична практика – при нарушени взаимоотношения, дезадаптация, депресивни състояния и др. 

Случвало се е да работя и в посока спиране на пушенето. Разбира се, успеваемостта на хипнотерапията, както всяка друга терапия и тук не може да е 100%, но ако човек действително има мотивацията и желанието да се справи, тя е висока. Имал съм случаи, когато някой, след като е пушил 30 години, иска да спре цигарите с 2 сеанса. Подобни промени не е добре да се случват рязко и е най-добре личността наистина да е подготвена за тях. Задача на специалиста е да установи ресурса, с който разполага човекът. Също се обсъждат и предразсъдъците спрямо хипнотерапията. Тези, с които съм се срещал, са: че човек може да не се събуди (няма такъв вариант, много рядко хипнозният сън преминава във физиологичен, от което събуждането е ясно); че човек може да бъде накаран да прави нещо, което не иска (терапевтът се придържа към определени професионални и етични принципи, така че това е изключено); че е възможно човек да каже нещо, което не би искал (подобна възможност не е изключена, когато човек посещава професионалист); може след събуждането си човек нещо да не помни (и в ежедневно, будно състояние понякога се забравя) и др. Цел на първия, запознаващ разговор е да се уточнят очакванията и нагласите. Също така – да се разсеят ненужните, ирационални страхове и човекът отсреща да прецени дали това е действително професионалистът, с който той би искал да работи по дадения проблем. Не е лошо да се изискват документи за завършено образование и преминати курсове. Законно в България да се практикува хипноза е възможно само от лекари, психолози и стоматолози. В някои случаи работят съвместно специалисти от различни специалности – лекари, психолози, логопеди.